Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09 11:03 - История на НЧ "Съединение-Михалци-1870"
Автор: suedinenie Категория: Други   
Прочетен: 1273 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 29.09 03:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Преди 150 години,когато поробена България се готви за бунт и за свобода в село Михалци,родолюбиви българи прозорливо виждат,че на бъдещите поколения ще са нужни образовани и духовно извисени хора и създават читалище „Съединение”.

За негов основател,негов кръстник и първи читалищен деец се вписва Отец Матей Петров Преображенски /Миткалото/.Той много често посещавал с. Михалци и при поредното си идване през 1870 година в поп Стефановата къща се среща със първенците от селото и им предлага да се основе читалище,каквото има от няколко месеца в съседното село Бяла черква.И така в новопостроената училищна  сграда е отелена една стая за читалище.

Негов пръв председател станал даскал Петко Иванов Дюкенджиев,за касиер е избран Никола Иванов,а за бибилиотекар- Никола Георгиев.В ръководството на читалището влизат даскалите Антон Минев,Начо Георгиев    и Петър Калчев и свещениците поп Стефан Трифонов, и Георги Колев, селяните-ковач Никола Иванов,Никола Георгиев и дякон Дионисий поп Костадинов.

След създаването си читалището започнало да играе важна роля в живота на михалчани.Часове наред млади патриоти от селото слушали захласнатите пламенни слова на народните будители отец Матей и образования учител и избран през 1873 година за  председател на читалището Тодор Лефтеров.И вярата им,че свободата ще бъде извоювана само с оръжие в ръка,продължавала да расте.Точно 6 години след създаването на читалището в четата на поп Харитон се нареждат 34 читалищни дейци,начело с председателя на читалището.С кръвта си те написват героичната епопея при Дряновския манастир.

През първите няколко десетилетия от своето съществуване дейността на читалището в селото се изразява освен с приносът му в борбата за свобода  и с обогатяване на библиотеката и привличане на читатели.В развитието на театралната самодейност и изнасянето на беседи за достиженията и новостите в познанието и обществения живот.

Тук в читалището,се ражда и обсъжда идеята за създаване на кооперацията през 1905 година,която да противостои на частните търговци и техните машинации с цените на стоките,за отпускане на нисколихвени заеми на селяните и снабдяването им със стоки на ниски цени.

Идеята за увековечаване на паметното събитие-Априлското въстание от 1876 год.и участието на селата от нашия край в четата на поп Харитон и боевете в Дряновския манастир,отново е дело на читалището.Самият председател  тогава Стоян Станев е двигателя и с неуморимата си дейност събира необходимите сведения,разбира се със съдействието на свои колеги от останалите села,които предава на Христо Марков, и под негово авторство през 1912 год. читалище „Съединение” село Михалци издава книгата „История на 9-тях дни в Дряновския манастир през 1876 година”.

По време на войните през второто десетилетие на миналия век дейността на читалището е значително ограничена,но не и прекратена.За това свидетелстват раздадените книги за прочит,изнесените сказки,подготвените и изнесени пиеси.Читалището непрекъснато обогатява своята библиотека,като получава редица вестници,списания и закупува художествена литература,която раздава на своите читатели.От основаването на читалището до 1931 година за длъжността библиотекар са избирани Никола Георгиев Начев,Иван Богданов Колев и Георги Костадинов Едрев,които са работили на обществени начала,а в последствие на минимално заплащате.Едва от 1.12.1931 година е назначен на заплата постоянен библиотекар-Стоян Минчев Везнев,който работи до пенсионирането си,а след него Веселин Радев Христов-до своята кончина през 1982 год.

Щатната длъжност секретар съществува от 1948 година,когато е назначен Йордан Начев Кунин.

В края на 1931 година за председател и секретар са избрани Георги Начев Георгиев и Иван Митев Кроснаков.През това време най-активно се включват в дейността на читалището като организатори на тържества,лектори и актьори в представления учителите Нейко Христов,Христо Кроснаков,Йордан Дечев,Петранка Дечева,Сия Спасова и др.

Този период от историята на читалището е белязан с бързо развитие на дейността му във всички направления-библиотечна,лекционна,театрална и хорова самодейност.То се превръща в център на културни събития и духовно израстване на населението.

През 1960 година читалището е изместено завинаги в новопостроената читалищна сграда в новия център на селото.Със своите удобни помещения сградата дава възможност през втората половина на миналия век да се разрасне дейността на читалището.Резултатите от тази дейност са високо оценени през 1956 година,когато Върховния читалищен съвет награждава читалището със значка „Отличник за културна дейност”,а по случай 90 годишнината от основаването му е удостоено с орден „Кирил и Методий” първа степен за дългогодишна дейност.

А за театралната дейност на читалището най-добре разказва Кирил Василев в своя разказ относно 125 годишнината на читалището.

В разнообразната дейност на читалището най-голямо оживление предизвикваха представленията на самодейците.Нямаше пиеса,която може да ни се опре!Спектаклите се подготвяха буквално за няколко дни репетиции.Артисти не липсваха,бяхме бол:Минко,Илия,Картала,Дюкенджито,Деню,Мика,Иванка,Кина,Донка,Анка и още много други.Нека ме извинят,че не мога да изброя всички.Не мога да не спомена обаче Веската,който припряно и нетърпеливо търсеше и предлагаше най-различни пиеси.
Играехме в театралния салон на училището.Най-много се харесваха ония представления,в които имаше гърмеж.За целта се договаряхме с ловджии от селото.По сигнал те започваха да „пуцат” и не спираха,докато не се задими целия салон.Публиката започваше да кашля,но никой не напускаше представлението,макар че то често пъти завършваше в полунощ.
Спомням си сега с умиление,че най-много проблеми ни създаваха пиесите,в които имаше целувки…Ах,тези целувки!Те бяха много „труден” и почти „неразрешим” проблем.Само по тази причина от михалската сцена отпадна не една хубава пиеса,дори от класиката.Как може момче да целуне момиче пред очите на препълнения салон?!За това трябваше голям кураж,защото веднага тръгваха одумванията,започваха сватосванията и дори женитбите…Даже деветдесет годишна,моята майка често ми подмяташе,че съм пропуснал много шансове в село.Ето каква велика сила имаше театралното изкуство в Михалци.
Това бяха дни и вечери на красивата романтичност,условия за която ни създаваше читалището.Тези дни и вечери не се забравят.Сега можем само да съжаляваме за много пропуснати трепетни мигове.Остава незаличим споменът.
В областта на театралното изкуство най-добре се представяха учителите и занаятчиите.Техните представления бяха истинско културно събитие и за читалището,и за селото.
А публиката?Такава публика едва ли има някъде в България-възторжена,емоционална.
Сега времената са други,животът се промени,но читалището си остава важен духовен център за селото.

Самодейните колективи към читалището през различните години изнасят тържества за всички бележите дати и събития.Те редовно участват в общински,окръжни и национални прегледи на самодейността,като винаги са завоювали призови места и са били отличавани с награди.Тамбурашкия и танцов състав постигат забележителни успехи,но след години те престават да съществуват поради демографския срив.Но хоровия състав от 40 жени създаден през 1945 година с ръководител Георги Костадинов Едрев,става желан гост в околията и придобива  широка  популярност.След Георги Едрев ръководители на хоровия състав са:Николай Дюкенджиев,Илия Атанасов,Иванка Златева,Елка Петкова,Ганка Кокаланова и Иванка Кроснакова.Целта на всички е била една-успех на всяка цена.Целта е постигната с упорит труд,всеотдайност и любов към песента.Колективът печели награда след награда.Групата се явява и с разработени от г-жа Кроснакова михалски народни обичаи-„На герана”,”Бабин ден”,”Лятна крайпътна седянка” и други местни традиционни празници.За период от 40 години хоровия колектив стига върха,а през 1981  година под ръководството на Иванка Кроснакова на Събора в Копривщица,групата се връща със сребърен медал,а г-жа Кроснакова е отличена със златен.

За цялостната му народополезна дейност и във връзка със 100-годишнината от неговото основаване читалище „Съединение” е удостоено за втори път с орден „Кирил и Методий” І степен.

В началото на 2003 година,ЧН взема решение да покани жени от хоровия колектив и да се създаде певческа група.Така е създадена ГСГП „Млади сърца” от 13 жени.През тези 12 години групата има многобройни участия.На 26.12.2009г. групата има изява по телевизия СКАТ с изпълнение на 15 стари градски песни за час и половина.На 13 май 2010 г. на Старопланински  събор „Балкан фолк” в гр. Велико Търново групата  с ръководител г-жа Пенка Йорданова взема участие със стари градски песни и е отличена с бронзов медал, а след обяд на същия ден участва с автентичен михалски фолклор с ръководител г-жа Иванка Кроснакова  в Първия национален шампионат по народни изкуства  „Евро фолк-2010” и  получава номинация от  Областния управител да представя Търново и търновска област на събора в Копривщица.Същата година през месец юли групата се завръща  със сребърен медал от Европейския шампионат в Слънчев бряг и заснет видео клип на песента „Диана”.

Отлично започва и 2011 година със заснет видео филм в три части с времетраене 2 часа,с участието на всички певици във „Фолклорна трапеза” и излъчен по телевизията.С отличие и на СС „Балкан фолк” и покана за гала вечеря.През юли 2011 г.- златен медал и званието Европейски шампиони с покана за Световния шампионат.

На 21.01.2012 г.-Бабин ден е заснет видео клип съвместно с учениците от гимназията в гр. Павликени и състав „Люти чушки” по проект на гимназията-„Фолклорът-мостът между поколенията”.

Относно Световния шампионат-групата получи много покани от различни държави,но се спра на Македония,като най-близка дестинация.Това е международен фестивал с участието на 16 държави.Представянето е повече от отлично,групата непрекъснато е аплодирана и разграбвана за снимки.Българското знаме не е слизало от ръцете им.Дори репетициите по покана на Управителя на комплекса са правени на терасата за гости,защото всички искат да слушат българките.На гала вечерята първи са извикани и наградени.

През 2013 год.  година групата печели сребърен медал на фестивала „Фолклорен извор” в село Царевец.А през 2014 година на същия фестивал печели бронзов медал.

През 2014 година групата печели първо място по замесване на обреден хляб в конкурса Северняшки славей” в град Сухиндол. 

Не може да не споменем и библиотеката към нашето читалище.През последните години читателите намаляват,но ние продължаваме да обогатяваме бибилиотечния фонд.Повечето книги ,които зачисляваме са от дарения,защото е много трудно да се отделят средства за нови.Към този момент библиотеката разполага с 10 130 книги.

На този светъл ден ,когато честваме 145-годишнината от основаването на родното читалище,ние отдаваме заслужена почит на тези,които посяха семето и на тези,които пренесоха неугаснал факела на българщината до наши дни.

 Нека народно читалище „Съединение” бъде все така пътеводител на михалчани в борбата им за спокоен и щастлив живот.




Гласувай:
1



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: suedinenie
Категория: Други
Прочетен: 2726
Постинги: 7
Коментари: 1
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Ноември, 2022  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930